Аз съм работила във фирмата 2 години в магазина им на Битоля.Заплащането беше нормално с процент от оборота .Договор имах на третият ден .Ползвала съм винаги отпуски и болнични без да вадя от лекари. Фирмата имаше неуредици както всяка фирма но ако всички колеги си вършеха работата нямаше да е така.Госпожата я познавам лично и ако за нея "минаването на работният ден" означава да изрязва и да чака шефовете ни да и пишат договорите , съжалявам я .Да е подписала 2 договора сама ( или да има написани от нея но с клиентите говориха шефовете) . След като я махнаха имаше много нейни грешки като не пуснати поръчки а и си е позволила да каже а шефа че не го понася , е как да се държат с нея тя като няма отношение. И после защо България е на това положение...

Това са пълни глупости.........

Фирмата се занимава с производство и търговия на мебели.Започнах работа в новооткрит магазин.Договор така и нямах за периода през който бях на работа, т.е за 45 дни не намериха време да вземат документите,които отлежаваха в магазина.Обучение почти нямах и макар ,че кандидатствах за продавач се изискваше още какво ли не.Отношението на единия от двамата шефове беше повече от лошо,но се оказа ,че просто нивото му на интелигентност не позволява друго.Комуникацията във фирмата между цех и магазин куцаше много,но за това до голяма степен вина имаха шефовете.Опитвах се да си върша работата доколкото мога,но така и не ме вземаха насериозно и доставките и монтажа на мебели и кухни рядко бяха навреме и с добро изпълнение.Недоволните клиенти от тяхното отношение и недобре свършената работа се увеличаваха с всеки изминат ден.Чувствах се неудобно пред клиентите и се опитвах да им помогна доколкото мога като постоянно звънях в цеха да проверявам защо и как....Магазинът отвори бързо с неуредени документи и без касов апарат....така ,че продажбите за месец не бяха отчетени никъде,а те изобщо не бяха малко.Разбрах от клиентка ,че магазинът ще бъде закрит след известно време и ще се появи на друго място и с друго име.Това ми го каза и бивша моя колежка.която е запозната с политиката им.Започнах да се убеждавам в думите им,а и напрежението всеки ден просто не си заслужаваше,дори и при тази безработица и криза.Всяка вечер пренасях това в дома си и говорех само за работа.Смятах гардероби и шкафове...с две думи работния ден си продължаваше...Смешното в случая е, че Станислав Великов-управителя и собственик,един както казах нискоинтелигентен селски тарикат,беше един от първите протестиращи на протестите.Въпросът е срещу кого и какво.....че дори дал изявление пред медиите с което много се гордееше.Това е повече от цинизъм!!!   А в крайна сметка,както и предполагах заплатата която трябваше да получа изобщо не беше такава,каквато напрактика взех ,а и обяснение не получих.Не съм изненадана,просто разочарована отново и решена да не оставям този път нещата така.Защото винаги ще работим за такива селски тарикати ,като Станислав Великов което е жалко и нередно!